Както може би сте забелязали, аз съм фен на семплите рецепти, с продукти, които се намират обикновено в хладилника. Напоследък съм станала доста мързелива и рядко ме осенява кулинарно вдъхновение. Но, осени ли ме, веднага се захващам. Да не изпусна момента ;)
Събрала съм стотици рецепти, които искам да опитам, но все нещо ми липсва, когато се захвана да готвя. И така, рядко се получават кулинарни шедьоври при мен.
Този чийзкейк е любим на съпруга ми. Тази снимка е от неговия рожден ден (който беше доста отдавна).
Рецептата е толкова проста, че дори не намирам за необходимо да я запиша. Но, тъй като доста често ме питат за нея, реших да я публикувам.
Необходими са ви (за форма с диаметър около 20 см, но в случая размерът не е от съществено значение):
За блата:
12 бисквити "Закуска" (може и повече, ако обичате по-дебел блат)
100 гр. меко масло
За крема:
500 гр. несолена извара
400 гр. заквасена сметана
пудра захар на вкус
10 гр. желатин
Смилате бисквитите в блендер.
Омесвате ги с маслото.
Изсипвате маслено-бисквитената смес във формата и притискате, за да се получи блат.
С миксер разбърквате изварата и сметаната и добавяте пудра захар. Опитвайте, докато ви хареса на вкус.
Накиснете желатина в 50 мл студена вода и го оставете да набъбне, след което го разтворете на водна баня. Оставете го леко да изстине и го сипете на тънка струйка при непрекъснато бъркане при крема.
Сипете крема върху блата и приберете в хладилник да стегне.
Преди сервиране залейте с любимото си сладко. Това на снимката е от последното бурканче сладко от балкански вишни, което си купувам от пазарчето в Юндола. Там продават много хубави сладка, приготвени от плодове, набрани в гората. Ако не сте ги опитвали, трябва непременно да го направите.
А сега за задачката-закачка...
Преди време Канди ме
предизвика да покажа кулинарните си подсказки и нощното шкафче.
Нямам много внушителна колекция, но много си обичам няколкото книжки.
Напоследък, когато пътувам, винаги си взимам някакъв кулинарен сувенир.
Книжката с рецепта за къпкейкчета си я купих най-вече заради силиконовите формички за мини мъфини, които вървяха с нея. Спомен ми е от Париж. Тези симпатични колбички с подправки и рецепти са ми подарък. Много си ги харесвам и ми е жал да ги ползвам, но е крайно време да взема да сготвя някоя от рецептите, които вървят с тях. Обожавам да си купувам и картички с рецепти. Много мил спомен са ми. И даже някои съм ги изпробвала.
Имам и огромен брой хвърчащи листчета с рецепти, които си преписвам от интернет, но незнайно защо точно тази, която ми трябва, никога не я намирам.
Нощното шкафче няма да го снимам (тук би трябвало да сложа иконка с изчервило се човече). Върху него има кърпички, памперси, кремчета против подсичане и темподобни. Не е за пред хора ;)