Ябълки, ябълки...

От известно време имам да се справя с няколко касетки екологично чисти ябълки. Обожавам ябълкови сладкиши и с удоволствие съм се заела със задачата си. Ето един сладкиш, чиято рецепта ми даде мама :) Изключително бързо и лесно се приготвя. Небоходими са: 4 яйца 2 ч.ч. брашно 1 пак. бакпулвер 1 ч.ч. захар (аз сложих тъмно кафява) 3 с.л. олио 1/2 капсула ванилова есенция няколко щипки канела ябълки, нарязани на кубчета, толкова, че да покрият тавичката, ето така (може и малко по-плътничко): Яйцата се разбъркват със захарта, след това се добавят олиото и есенцията и накрая брашното и канелата. Сместа се разстила в тавичка с размер 27/17см (такива са размерите на моята) и се покрива с кубчетата ябълка. Добре е да се попритиснат малко. Пече се във фурна, предварително загрята до 180 градуса. Ето още едно сладкишче с ябълки, което си заслужава да се опита :) - Ябълковата пита на Диди! Едва остана едно самотно парченце за снимка. Не мога да не спомена и Шведската ябълкова торта на Ина - просто невероятно, ужасно, вкусна!!! Ина, благодаря за рецептата, а също и за милата награда, която много отдавна получих от теб, но чак сега споменавам, тъй като дълго време не бях писала в блога!

Вита торта

От много време съм заинтригувана от тези интересни торти, но след един несполучлив опит, дълго време не се престрашавах да направя нов. Вчера детето имаше имен ден и по този случай реших да опитам пак. Е, този път се получи :D Ползвах рецептата за торта Рафаело, по скоро рецептата за кремчето. Получи се много добра консистенция: Блатовете правих по тази рецепта. Ползвах 4 яйца и съответно 120 гр. захар и 100 гр. брашно, като сместа разпределих в 2 правоъгълни тавички с размер 27/17 см. Получените блатове разрязах по дължина и получих 4 ленти, които намазах с крем и след това навих. Получи се едно "торте" с диаметър 16см и височина 8см, което едва успях да притисна в ринга. Отиде ми доста по-малко маслен крем от обикновено, за да загладя неравностите (то почти нямаше такива). Идеята за украсата ми дойде от една четка за коса, хихи. Ето я: Ето малко снимки от процеса на "коткоправенето" (установих, че нямам много): И накрая едно голяяяяямо парче :)

Cupcakes

От доста време се каня да си пробвам новите формички за мини-къпкейкс. Направих основната рецепта, която е дадена в книжката, но без глазурата. Наистина е много подходяща за къпкейкс, защото почти не се надигат и ако не сте прекалили с количеството на сместа в капсулките (както направих аз), се получават равни кексчета готови за декорация. За 16 мини кексчета (или 8 големи) са необходими (в интерес на истината количеството на сместа би стигнало за 20): 100 гр. брашно (ползвах типово поради липса на бяло) ¼ кафена лъжичка сол ½ кафена лъжичка сода бикарбонат 100гр. захар (аз сложих тъмнокафява) 100 гр. меко масло 1 кафена лъжичка ванилова есенция 2 яйца Имам смътното усещане, че cuillere a cafe на французите им е чаената лъжичка. Начин на приготване: • В купа изсипете захарта. • Нарежете маслото на парчета и го добавете при захарта. • Сложете ваниловата есенция. • Разбъркайте с миксер, докато сместа избледнее и стане кремообразна. • Сложете първото яйце и разбъркайте, след което прибавете второто яйце, като пак разбъркате. • Смесете в друга купа брашното, солта и содата. и добавете брашнената смес към маслената малко по малко. • Продължете да разбивате с миксера, докато се получи хомогенна смес. • Напълнете капсулките със сместа до ниво 2/3 (а не както аз – целите ;) • Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна ок. 20 мин. Ето и едно набързо декорирано къпкейкче, на което си изпробвах новата златна боичка ;) И тъй, като не може само с десерт, ето какво хапнахме преди това – Спаначената пита на Мария. Много беше вкусна :)

В какво може да се превърне една тиква...

Вече дъщеря ми е на такава възраст, че често ми се налага да чета приказки. Много е интересно да си припомням героите от детството, но сега няма да говорим за Пепеляшка… Просто вече е сезонът на тиквите, а аз съм им голям любител. А другата причина красавицата на горната снимка да бъде сготвена е Тиквеният медал, който получих от Катя :) Обикновено тиквата просто я запичам, естествено за да не прекалявам с калориите, но този път реших да не се ограничавам в това отношение ;) И така, ето какво се получи… Тиквеник Тази рецепта се каня да я пробвам може би от една година. Много съм доволна от резултата. Бях заинтригувана от заливката. Ето какво ми беше необходимо: 1 пакет (400 гр.) точени кори 1 кг рендосана тиква краве масло за намазване тъмно кафява захар канела и други подправки не съм слагала, защото нещо напоследък не ми допадат за заливката: 2 яйца 1/2 ч.ч. прясно мляко сода бикарбонат на върха на ножа ½ капсула ванилия Начинът на приготвяне няма да го описвам. Ето тук това е направено много добре. Кейк Това всъщност е Морковеният кейк на Дани, който ме заинтригува веднага щом го видях, но попромених рецептата, защото имах тиква и орехи. Получи се по-вкусен, отколкото очаквах. И много ми допада това, че съдържа само 50 гр. брашно! Ето какво сложих в кейка: 300 гр. рендосана тиква 100 гр. нарязани на едро орехи 2 яйца 90 гр. тъмно кафява захар 50 гр. масло 50 гр. типово брашно 1/2 ч.л. сода бикарбонат ½ капсула ванилия Приготвянето е както при оригиналната рецепта. Eто и някои други начини, една тиква да бъде изядена: Кексчета с тиква, орехи и стафиди Пай с тиква Или просто да бъде изпечена… Хайде стига толкова за тиквите. Останалата част от наградата задължава да я предам на седем блога. Ще бъде трудно да се огранича… Нека това са: Сладкото ми хоби Опитайте... Cooks-and-Bakes Тайната на нашата вечеря Nanita My Book Щъркелово гнездо …и да отговоря на няколко въпроса: Любим автор? Любител съм на класическите криминални романи – като се започне с Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, мине се през Агата Кристи, та до Барбара Клевърли. Какво ме вълнува? Най-вече бъдещето. Мразя? Омразата е доста силно чувство. Има доста неща и хора, които презирам и ненавиждам, но чак да мразя – не.

Овесени сладки с орехи и мед

Нели, това е твоята рецепта, малко попроменена ;) Тези дни не знам защо (сигурно защото е студено и мрачно ;) ме споходиха едни коледни мисли... Преглеждах си рецептите за сладки, кейкове, щолени и т.н. и в крайна сметка реших да направя тези. Бях забравила колко са хубави... Ето рецептата... Необходими продукти: 1/2 ч.ч. меко масло 1/2 ч.ч. тъмнокафява захар 1 яйце 1 с.л. мед 3/4 ч.ч. типово брашно 1 и 1/2 ч.ч. фини овесени ядки 1/2 ч.л. сода 1/4 ч.л. сол 1/4 ч.л. канела 1/2 ч.ч. едро нарязани орехи Приготвяне: Разбъркайте маслото, сипете захарта и отново разбъркайте. Сложете яйцето и отново разбъркайте. Добавете и меда и разбийте много добре. В отделен съд смесете брашното, овесените ядки, солта, содата и канелата. Добавете ги към маслената смес, заедно с орехите. Разбъркайте всичко хубаво. Оформете с ръце плоски сладки. Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна петнайсетина минутки.

Paris - ден последен

За последния ден на престоя ни в Париж оставихме близките до хотела обекти. Вече се беше натрупала умора, а и бяхме доста пренаситени с впечатления… Спирка №1 беше Sacre Coeur. Добре, че са помислили за изморените туристи – има асансьор. Гледката от катедралата е с радиус 50 км Надолу слязохме пеша И там беше пълно с представители на малцинствени групи, които се опитваха да ни пробутат разни неща. Някакви арабки с папки искаха да се подпишем за някаква кауза и след това, естествено да дадем пари – много бяха и изкачаха отвсякъде. По-надолу по стълбите ни пресрещаха представителите на Африка – с някакви сиджимки, които искаха да ни вържат на ръцете. Е, голямо гонене и бягане падна, докато се доберем до „неутрална територия”. Продължихме по уличките със сувенири, които са в изобилие. Попаднахме на една сладкарничка, която ухаеше неустоимо на прясно изпечени бисквити. Опаковките много ме впечатлиха, имаше и бонбони. Следващата ни цел беше Galerie Lafayette. По пътя към нея минахме покрай някаква катедрала, която беше в реставрация (не можах да се ориентирам точно коя е). Впечатление ми направиха рисунките по ограждението. В Galerie Lafayette главно разгледахме архитектурата. На последния етаж има книжарница с доста внушителни размери и доста изкушения, като например тази книжка с рецепти и силиконови формички за мини мъфини (тя е част от цяла поредица и ми беше доста трудно да огранича избора си само върху една) Някой ден ще пробвам някоя рецепта ;) Останаха доста места в Париж, които исках да посетим, но за толкова малко време, само това успяхме да видим. Надявам се да имам възможност пак да посетя този град и да попълня пропуските…