В какво може да се превърне една тиква...

Вече дъщеря ми е на такава възраст, че често ми се налага да чета приказки. Много е интересно да си припомням героите от детството, но сега няма да говорим за Пепеляшка… Просто вече е сезонът на тиквите, а аз съм им голям любител. А другата причина красавицата на горната снимка да бъде сготвена е Тиквеният медал, който получих от Катя :) Обикновено тиквата просто я запичам, естествено за да не прекалявам с калориите, но този път реших да не се ограничавам в това отношение ;) И така, ето какво се получи… Тиквеник Тази рецепта се каня да я пробвам може би от една година. Много съм доволна от резултата. Бях заинтригувана от заливката. Ето какво ми беше необходимо: 1 пакет (400 гр.) точени кори 1 кг рендосана тиква краве масло за намазване тъмно кафява захар канела и други подправки не съм слагала, защото нещо напоследък не ми допадат за заливката: 2 яйца 1/2 ч.ч. прясно мляко сода бикарбонат на върха на ножа ½ капсула ванилия Начинът на приготвяне няма да го описвам. Ето тук това е направено много добре. Кейк Това всъщност е Морковеният кейк на Дани, който ме заинтригува веднага щом го видях, но попромених рецептата, защото имах тиква и орехи. Получи се по-вкусен, отколкото очаквах. И много ми допада това, че съдържа само 50 гр. брашно! Ето какво сложих в кейка: 300 гр. рендосана тиква 100 гр. нарязани на едро орехи 2 яйца 90 гр. тъмно кафява захар 50 гр. масло 50 гр. типово брашно 1/2 ч.л. сода бикарбонат ½ капсула ванилия Приготвянето е както при оригиналната рецепта. Eто и някои други начини, една тиква да бъде изядена: Кексчета с тиква, орехи и стафиди Пай с тиква Или просто да бъде изпечена… Хайде стига толкова за тиквите. Останалата част от наградата задължава да я предам на седем блога. Ще бъде трудно да се огранича… Нека това са: Сладкото ми хоби Опитайте... Cooks-and-Bakes Тайната на нашата вечеря Nanita My Book Щъркелово гнездо …и да отговоря на няколко въпроса: Любим автор? Любител съм на класическите криминални романи – като се започне с Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, мине се през Агата Кристи, та до Барбара Клевърли. Какво ме вълнува? Най-вече бъдещето. Мразя? Омразата е доста силно чувство. Има доста неща и хора, които презирам и ненавиждам, но чак да мразя – не.