
Вече дъщеря ми е на такава възраст, че често ми се налага да чета приказки. Много е интересно да си припомням героите от детството, но сега няма да говорим за Пепеляшка…
Просто вече е сезонът на тиквите, а аз съм им голям любител.
А другата причина красавицата на горната снимка да бъде сготвена е
Тиквеният медал, който получих от Катя :)

Обикновено тиквата просто я запичам, естествено за да не прекалявам с калориите, но този път реших да не се ограничавам в това отношение ;)
И така, ето какво се получи…
Тиквеник

Тази рецепта се каня да я пробвам може би от една година. Много съм доволна от резултата. Бях заинтригувана от заливката. Ето какво ми беше необходимо:
1 пакет (400 гр.) точени кори
1 кг рендосана тиква
краве масло за намазване
тъмно кафява захар
канела и други подправки не съм слагала, защото нещо напоследък не ми допадат
за заливката:
2 яйца
1/2 ч.ч. прясно мляко
сода бикарбонат на върха на ножа
½ капсула ванилия
Начинът на приготвяне няма да го описвам.
Ето тук това е направено много добре.
Кейк

Това всъщност е
Морковеният кейк на Дани, който ме заинтригува веднага щом го видях, но попромених рецептата, защото имах тиква и орехи. Получи се по-вкусен, отколкото очаквах. И много ми допада това, че съдържа
само 50 гр. брашно!
Ето какво сложих в кейка:
300 гр. рендосана тиква
100 гр. нарязани на едро орехи
2 яйца
90 гр. тъмно кафява захар
50 гр. масло
50 гр. типово брашно
1/2 ч.л. сода бикарбонат
½ капсула ванилия
Приготвянето е както при оригиналната рецепта.

Eто и някои други начини, една тиква да бъде изядена:
Кексчета с тиква, орехи и стафиди
Пай с тиква

Или просто да бъде изпечена…

Хайде стига толкова за тиквите. Останалата част от наградата задължава да я предам на седем блога. Ще бъде трудно да се огранича…
Нека това са:
Сладкото ми хоби
Опитайте...
Cooks-and-Bakes
Тайната на нашата вечеря
Nanita
My Book
Щъркелово гнездо
…и да отговоря на няколко въпроса:
Любим автор?
Любител съм на класическите криминални романи – като се започне с Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, мине се през Агата Кристи, та до Барбара Клевърли.
Какво ме вълнува?
Най-вече бъдещето.
Мразя?
Омразата е доста силно чувство. Има доста неща и хора, които презирам и ненавиждам, но чак да мразя – не.