събота, 4 септември 2010 г.
TRIER
Близо до Люксембург (на около половин час с влак) се намира германският град Trier (не знам точно как се произнася на български). Това е шопинг дестинацията на люксембургците, но се посещава и от доста туристи.
Градът е бил значим още по време на Римската империя. До наши дни се е запазила вратата, водеща към града – Porta nigra, първата спирка на тълпите туристи
Синьо-белият знак е поставен върху нея, за да я предпази от унищожение при евентуални бомбардировки. Такъв има и върху Базиликата.
Някакво особено чувство те обзема, когато гледаш тези камъни поставени там преди толкова много време… На колко ли много събития са станали свидетели…
Изглед от вътрешността
И обратната страна
И естествено, следващата важна забележителност
Вурстче с биричка
И още много вурстове
Къщичките са много симпатични
Това е една много стара аптека
Ето я Катедралата. Тук Св. Елена е донесла плащеницата на Христос, която и в момента се съхранява там, но не е изложена на показ.
Площадчето пред Катедралата
Кафене на площада пред Катедралата
Няколко изгледа от вътрешността.
Органът
От този съд е пила Св. Елена
Вътрешният двор – има някакви странни модернистични статуи.
Ето още едно странно нещо – това изображение над входа
А на тази снимка е Св. Николай, заобиколен от статуи в гръцки стил.
А това е Базиликата – доста внушителна сграда. Тук е била тронната зала на Константин.
Тук се вижда дървеният таван на Базиликата, който доста пъти е горял
До Базиликата е залепен някакъв розов дворец, с много красива градина и езерце с патенца.
И тук времето беше много странно – докато грееше слънце и заваля един пороен дъжд. Но всяко такова събитие си има и положителна страна – скрихме се в някаква бирария и хапнахме – това
След малко пак грейна слънце и успях да снимам фонтана с четирите годишни времена
Тук се виждат зима и есен
А това са дамите - лято и пролет
В Trier има и други места за посещение, като например родната къща на Карл Маркс, но ние като че ли бяхме малко поуморени от забележителности и се ограничихме с тези. На връщане видяхме едни едри буболечки
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Чудесна разходка, Ели :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Очевидно с теб си падаме по камъните :)))
А това в чинийката да не е кайзершмарн?
Приятни почивни дни :)
Много интересен град, Ели!
ОтговорИзтриванеКрасиво и вълшебно място!
Прекрасни снимки!
Поздрави и хубава вечер!
Hvala što si podelila sa nama ove divne fotografije.
ОтговорИзтриванеOlgicaq , Русанка, радвам се, че ви е харесал разказът ми :)
ОтговорИзтриванеИна, наистина много се впечатлявам от камъните :) А сладкишът въобще не го и прочетох как се казва, нали нищо не отбирам от немски, но определено името започваше с "к"
Поздрави :))