четвъртък, 9 септември 2010 г.

PARIS

ДЕН ПЪРВИ Толкова много разкази съм изчела за Париж. Мечтая си да го посетя още откакто бях ученичка във френската гимназия (това беше доста отдавна ;) И ето, че най-сетне успях да се добера дотам и да си създам свои собствени впечатления. Денят започна, естествено, с френска закуска – доста оскъдна за моите възможности ;) Никога не съм си падала по багетите и сега съвсем ги намразих (все това пробутват тези франсета). Но кроасаните, са друга работа. Тях ги обожавам! Жалко, че в България няма откъде да си купя истински кроасан… И след като хапнахме, естествено се насочихме към най-емблематичната забележителност на Париж, а именно Айфеловата кула. Нагледала съм се на нейни изображения от всякакъв ъгъл, но те не могат да предадат дори в най-малка степен нейното величие. Това, междудругото, се отнася за всички внушителни природни или човешки творения. Ето и моя принос към милионите изображения на Кулата… Изглед отдолу Доста хора са имали търпението да се изчакат опашките, за да се качат на върха Това, по мое мнение, е най-сниманата забележителност на Париж. Много е весело да наблюдаваш как хиляди хора правят всевъзможни пози за снимка, хихи. В това отношение, може би най-изобретателни, са японците. Качването го пропуснахме. Някак си не ни се чакаше на километричните опашки. А и имахме само три дена да обиколим толкова много места… Следващата ни спирка беше фонтанът St. Michel. Уличките около него са пълни с магазинчета за сувенири, а за поизгладнелите туристи (като мен) има избор от неща за хапване. Съвсем наблизо е Notre Dame. Входът е безплатен, и естествено и тук имаше доста внушителна опашка. Добре, че вървеше бързо. Вътрешността на катедралите ме впечатлява много, особено стъклописите. Всичко е толкова внушително, атмосферата е някакси тайнствена, пренася те назад във времето… Е, стотиците въоръжени с фотоапарати туристи, бутащи се навсякъде, бързо те връщат към действителността ;) То и ние спадаме към тази категория, хихи. Има възможност човек да се качи отгоре на катедралата, но опашката е също толкова внушителна и не върви особено бързо. И въпреки, че много ми се искаше да видя Париж отвисоко, не се решихме да чакаме толкова много. А пък възможности за това не липсват ;) Тук сме се увековечили пред една книжарница с много интересна атмосфера, разположена близо до Notre Dame. Следващата ни голяма цел беше Лувърът. По пътя към него също имаше какво да се види. Много симпатични корабчета плуват в Сена Pont Neuf Ето го и Лувърът (или поне част от него). Оказа се много по-голям, отколкото си го представях. И беше затворен (не знам защо точно във вторник). Това сложи край на дилемата ни да влизаме вътре или не. И въпреки, че не работеше, имаше тълпи от туристи. Представям си каква е опашката, за да се влезе вътре… Паметник на Луи ХІV Продължаваме маратона… Следват градините на Тюйлери. Да не ти се наложи да ходиш до тоалетна в тези градини. Сума ти време следвахме едни табелки и когато стигнахме края на градините, се оказа, че трябва да се върнем в началото. А вече бяхме супер изморени от препускане по парижките улици. Но, както и да е… Видяхме как правят прическа на дърветата. Никога не си бях задавала въпроса как постигат тази перфектна форма. Преди ... и след :) Ето ни вече крачещи по Champs-Élysées към Триумфалната Арка… Ето я и нея… Пак тълпи от туристи, пак опашки. Но този път не се предадохме, изчакахме си реда и изкачихме 284-те стъпала до върха. Честно казано, сториха ми се повече… Но осъществих желанието си да видя Париж отвисоко. Champs-Élysées Айфеловата кула Sacre Coeur La Defense Вече можеше да се прибираме… Странно… На няколко места видяхме такива опустошени велосипеди. Явно и в Париж не е гарантирано, че ще си намериш превозното средство, където и както си го оставил. Имахме намерение да идем пак до Айфеловата кула, след като се стъмни, но след този уморителен маратон, решихме, че ще оставим това за друг ден. Поразходихме се малко в района на хотела и хапнахме в едно ресторантче, срещу Мулен Руж (решихме, че няма да я посещаваме, хихи).

6 коментара:

  1. Чудесна лятна разходка, Ели!
    Я виж ти как се оформяли дръвчетата в такава перфектна форма хихии
    При мен е обратното, обожавам франзелите, за разлика от кроасаните (ама като съм гладна ям всичко :))))
    Чудесни снимки!

    Слънчево настроение :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много се радвам, че снимките ви харесват :)
    Аз за пръв път съжалих, че нямам хубав апарат и започнах да се замислям... Ще пиша на Дядо Коледа, хаха ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Ели, много се радвам,че мечтата ти се е сбъднала!
    Страхотни снимки!
    Аз никога не съм ходила в Париж, така, че ще му се любувам от твоите чудесни фотографии!
    Поздрави и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесно е когато мечтите се сбъдват.
    Снимките и местата на тях са много красиви, наистина карат човек да мечтае.
    Усмивки.

    ОтговорИзтриване
  5. Русанка, Мони, радвам се, че снимките са ви допаднали. Париж, наистина, е много красив град и трябва да се види :)

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...