LUXEMBOURG

Освен правенето на сладкиши, друга моя голяма страст са пътешествията . Напоследък не съм имала повод да се изявя в кухнята (е, септември ще ми предостави ;), но пък можах да попътувам. Събрах доста информация, впечатления и снимки и ще се опитам тук да подредя всичко, да предам атмосферата на местата, които посетих, както я усетих, без да цитирам Уикипедия и други енциклопедични източници ;) Като начало се озовахме в Люксембург. Да си призная, до този момент не знаех почти нищо за него. Мислех, че е само един град, а то си се оказа цяла държава, с много интересни места за посещение. За съжаление нямахме възможност да се разходим из околностите на столицата, където има няколко средновековни замъка (те са ми слабост ;). Едно от първите неща, които видях, беше гледката от този мост: Жалко, че на снимките не си личи, колко е висок всъщност. Оказа се, че градът е разположен на две нива – Ville haute и Ville basse. В долната част текат реките Pétrusse и Alzette. Архитектурата е впечатляваща. Нямам кой знае какви познания в тази област и не мога да кажа какъв е стилът и кога са построени сградите. Само мога да кажа, че сякаш се пренасяш в някаква друга епоха. Седнахме в една много приятна бирария на брега на реката. Беше страшно приятно да се припичаме на слънце (междудругото времето много бързо се променяше – сега слънце, след десет минути – порой) и да се наслаждаваме на гледката. Бях много впечатлена от огромния брой патенца, които плуваха в реката, хихи. След като добре си починахме, се отправихме към Ville haute. Освен по многобройни стръмни по-малки и по-големи улички и стъпала, може да се качите от долното на горното ниво и с асансьор (ние така направихме). Галерията водеща към асансьора, украсена с рисунки ...и някакви странни шарени скулптури. Първата ни спирка на горното ниво беше мястото, където е била разположена Средновековната крепост, около която впоследствие е разположен и градът. То почти нищо не е останало от нея - само стени. Но гледката от това място си заслужава. Ноймюнстерското абатство, в което е подписан договорът за присъединяване на България към ЕС Тук снимах някакви зеленчукови градинки. Явно и там хората ги влече градинарството ;) Сега да продължим със забележителностите на горното ниво… Естествено най-голямата такава е Дворецът на Великия Херцог. Това е, така да се каже, работното място на Херцога, където се осъществяват всички официални визити. През лятото, когато той е в отпуск, се организират посещения за туристи с екскурзовод. Ние успяхме да купим последните билети, хихи, и разгледахме Двореца, както и чухме интересни подробности за историята на Люксембург, които естествено влязоха през едното ми ухо и излязоха през другото. Жалко, че не беше позволено да се снима. Определено има какво да се види в един такъв, макар и малък по мащаби, дворец. В непосредствена близост (направо залепена) до Двореца на Великия Херцог е сградата на Парламента. На площада пред Двореца има много приятни кафенета и магазинчета за сувенири. Друга забележителност е Мостът Адолф. Не е кръстен на Адолф Хитлер, хихи, а на Великия Херцог Адолф, който е доста значима фигура в историята на Люксембург (но няма да се впускам в подробности). Самият мост е доста внушителен по своите размери, а гледката от него е невероятна. Малко хаотично продължаваме със сградата на Митал (братът на нашия Прамод) …и една от статуите на някаква френска скулпторка, които също били забележителности на Люксембург. Други забележителности, които не трябва да се пропускат са Катедралата (не можах да й направя хубави снимки, защото все , като минавахме край нея, започваше да вали дъжд, а и не успяхме да влезем вътре), "Place d'Armes“ и „Place Guillaume“ (тук се намира сградата на Общината). Катедралата Катедралата Place d'Armes Place d'Armes - понякога има представления на сцената. Place Guillaume Сградата на общината Паметникът на Гийом (предполагам някой от Великите Херцози), на когото е кръстен и площадът Има и други красиви обекти, които си заслужава да бъдат заснети  Паметник на двама(та) люксембургски поети И естествено още много места, които си заслужава да бъдат посетени, но поради липса на време ние не успяхме: много музеи, сградата на Филхармонията, галериите, намиращи се в скалите и т.н. Един от символите на Люксембург, а именно Gëlle Fra, също не присъства из моите снимки, тъй като статуята, която се намира на върха му, в момента е изпратена на Експо 2010 в Шанхай. Интересно е да се посети и Kirсhberg – кварталът, в който са разположени сградите на някои европейски институции. На тази снимка се виждат част от тях в далечината. Минахме през този квартал на път за летището и бях страшно изненадана от мащабите. Сградите са огромни, а се строят още. Като си помисля колко народ работи там… Имаше и панаир, който продължава до 8 септември, но и за него нямаше време. Изпуснах шанса си да се возя на виенско колело :/. Е, толкова за ден и половина. И за да има нещо кулинарно в разказа ми, ще покажа какво хапнахме в едно много приятно заведенийце (междудругото в понеделник вечер са затворени почти всички ресторанти и е много трудно човек да намери къде да хапне). Порциите бяха по-скоро немски, отколкото френски, хихи. Не можахме да си изядем всичко, въпреки, че беше много вкусно. Естествено плато със сиренца А това е някаква запеканка с картофи, месо и сметана, наречена тартифлет