сряда, 29 септември 2010 г.

Въртележка

Като голямо събитие, винаги отбелязваме рождения ден на щерката поне два пъти ;)) Това е тортата за второто парти. От много време се канех да пробвам нещо като апликация, а също и как се рисува върху захарно тесто. Мисля, че се получи добре, като за пръв път. Следващата ще е по-изпипана ;) Вътрешността на тортата е горе-долу като на предишната, защото установих, че тази комбинация се харесва на най-голям брой хора. Доста се чудих как да оформя купола и в крайна сметка реших да използвам издутите капачета на блатовете, които обикновено изхвърлям. Ето я преди да бъде измазана с маслен крем (личи си каква бъркотия беше в кухнята ;): А за по-добра визуализация - парченце:

понеделник, 27 септември 2010 г.

Торта Принцеса

Миналата седмица моето момиче стана на три годинки :)) Много се чудих каква торта да й направя и в крайна сметка се спрях на нещо изпитано ;) Принцесите винаги предизвикват възхищение. Вътрешността на тортата също се получи ефектна и вкусна. Ето парченце :)) Блатовете са пандишпанови, сиропирани с мляко с Нескуик, на места сложих бонбонки Малтизърс. Ето тук съм описала приблизително как се приготвя самата торта. Много вкусно се получи кремчето. Приготвих го от: 500 гр. сирене от типа на Филаделфия-та пудра захар (на вкус, не съм мерила точно колко ми отиде) 250 гр. сладкарска сметана 1 пакет пудинг без варене ванилия на Д-р Йоткер 400 мл прясно мляко (за пудинга) 25 гр. желатин Сиренето се разбива с пудрата захар. Отделно се разбива сметаната и се добавя към сиренето. Накрая се прибавя и готовият пудинг. Желатинът се накисва в 60-70 мл студена вода и се оставя да набъбне, след което се разтваря на водна баня (водата не трябва да е на котлона). Оставя се да поизстине и едва след това се сипва на тънка струйка при постоянно бъркане с миксер към готовия крем. Тортата се сглобява и се оставя да престои една нощ в хладилника, след което се маже с маслен крем и се декорира. За дрешките на принцесата ползвах фондана на Марион Фрост, но всеки път оставам все по-разочарована от него. Първоначалната ми идея за кройката беше различна, но той не ми позволи да я осъществя. Винаги, когато правя захарно тесто, се заричам следващия път да си купя готова моделираща маса. Друго си е да извадиш готовото тесто, без да пресяваш пудра захар и да си омажеш цялата кухня. А и резултатът е предвидим, за разлика от домашно приготвеното ;) Е, пооплаках се, а сега да покажа щастливата рожденичка. Важното е, че тя много си хареса тортата :))

петък, 17 септември 2010 г.

Versailles

Версай е градче, разположено на двайсетина километра от Париж. Има много начини да се стигне до там. В общи линии, това й е хубавото на Западна Европа – придвижването е лесно. Самото градче е много приятно, но това което трябва да се види тук е Дворецът. Бях удивена от мащабите. Не, че имам поглед върху дворците в Европа, но този е просто огромен! Градините също. По принцип не се интересувам от цифри, но в този случай бях толкова впечатлена, че няколко са се запечатали в паметта ми. А именно, сградата има 700 стаи, оградена е от 900 хектара градини и гори и в нея са живели 6000 придворни, които са били обслужвани от 5000 слуги. Доста внушително. Самият Дворец първоначално е бил ловна резиденция на Луи ХІІІ, която впоследствие е била трансформирана от сина му Луи ХІV, на когото дължи запазилото се и до днес великолепие. Освен Двореца, в парка Версай се намират и Големия и Малкия Трианон. Големият е построен отново от Луи ХІV в далечния край на парка, за да осигури на краля уединение. До него се е стигало само с лодка по изкуствено направен канал. Малкият Трианон е построен от Луи ХV (правнук на Луи ХІV) по желание на любовницата му Мадам Помпадур, която за нейна зла участ починала преди да го види готов, а вместо нея там се настанила Мадам дю Бари. Друга известна негова обитателка е Мария-Антоанета, която е живеела там далече от суетата на френския двор. Винаги са ми били много интересни събитията от френската история, но стига толкова… Сега малко снимки, които в никакъв случай не могат да покажат и малка част от великолепието на Двореца. На тази снимка се вижда площадът пред Двореца, както и една част от него (всички сгради в дъното). Естествено паметник на Луи ХІV Порталът …и входът към Двореца. Опашката беше наистина внушителна. Един път се чака, за да си купиш билети (затова е по-добре това да се направи предварително от интернет) и след това отново, за да влезеш. Ето тук се вижда цялата опашка. За посетители е отворена съвсем малка част от Двореца, но то пък човек няма физическа възможност да разгледа повече – би отнело прекалено много време. На първи етаж има стаи с портрети на исторически личности, а също и някои интересни мебели. Самият Луи ХІV На втори етаж са главните атракции – Залата с огледалата, Стаята на Луи ХІV, Спалнята на Мария-Тереза, както и доста други стаи, някои от които с имена на митични богове (изобразени върху таваните). Камината в Стаята на Херкулес - от снимката не личи, но тези дървета са дълги около два метра. Стаята с огледалата Пак Стаята с огледалата - наистина е впечатляваща! Спалнята на Луи ХІV Стаята, намираща се до спалнята му, където е провеждал заседания със съветниците си Спалнята на съпругата му, Мария-Тереза (оказа се, че нямам по-добра снимка) Огромно платно, изобразяващо коронацията на Наполеон След откъслечното представяне на интериора, излизаме навън. На следващите снимки се вижда фасадата на Двореца към градината Градината В дъното се вижда Големият канал, по който навремето Луи ХІV е стигал до Трианон. Днес също може да погребете с лодка, при желание ;) Фонтанът на Нептун, който се вижда и на предната снимка, преди Канала. През летните вечери тук се провежда светлинно шоу, всяка събота. На площадчето пред Големия Трианон продават печени картофи, ако се озовете там, не пропускайте да ги опитате Големият Трианон (оказа се, че нямам снимка, която да обхваща добре фасадата, но така или иначе не е нищо особено) И тук има стая с огледала, но мебелировката е доста по-оскъдна Спалнята на Луи ХІV Изглед към градината Явно са обичали да играят билярд Още малко изгледи от интериора На известно разстояние (по принцип не много голямо, но за моите изморени крачета - огромно) се намира Малкият Трианон. След като сте се нагледали на такова великолепие, тук няма нищо, което да ви впечатли. Това според мен е някаква каляска, на която са се возили децата, теглени от пони, хихи Кухнята Най-известната обитателка на Малкия Трианон - Мария-Антоанета Спалнята, не снимах банята и тоалетната ;) Градината, в която се е разхождала Мария-Антоанета и беседката, построена от нея Алеята към Малкия Трианон, по която ние си тръгнахме Сигурно и едно време из версайските поляни са пасли овчици. Имаше и коне, но явно съм пропуснала да ги снимам Разходката из градините на Версай беше доста изморителна, но въпреки това намерихме сили вечерта да отидем до Айфеловата кула. Не можеше да пропуснем да я видим осветена. Към 10,30-11 имаше доста по-малко желаещи да се качат на нея, но решихме, че ще пропуснем и този път. Бяхме толкова изморени, че се пльоснахме на тревата в Марсовите полета и един час гледахме кулата. Имам чувството, че нощес хората там бяха повече, отколкото през деня. Пълно е с араби, които се опитват да ти пробутат вино, шампанско, бира или цигари. Явно са си разделили бизнеса със сенегалците (май са с тази националност), които действат през деня и се грижат туристите да се снабдят с макет на Кулата в желания размер или поне с 5-6 ключодържателчета-кулички за 1 евро. На всеки кръгъл час за десет минути започват да мигат някакви бели светлинки

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...